Tайните на нестинарите

Танц върху жарава, наречен нестинарство, е главното “събитие” на празника на Св.Св. Константин и Елена – на 3 юни по стар стил  (21 май). Древен култ към слънцето прозира в нестинарския огнен ритуал. В традиционната народна култура на българите е широко разпространена представата, че земният огън е отражение на небесното светило. И през пролетта, когато слънцето се възражда след зимата, се практикуват различни огнени обреди. Вярва се, че така хората стимулират по магически път слънцето, за да им донесе плодородие и здраве. Най-пряко съприкосновение с огъня е обичаят да се прескачат разпалени огнени клади. Има поверие, че който е прескачал огъня, ще бъде здрав през годината. Но нестинарите правят много повече – те влизат боси в пламтяща жарава и играят ритуален танц. Удивителното е, че жаравата не обгаря босите им нозе.

Преди много години, когато Дядо Господ бил сам и нямал помощници, искал да има такива, за да следят какво става по земята. Да прощават и да наказват хората за греховете им. Събрал той най-хубавите, най-здравите момчета и за да ги изпита за безстрашието им, наклал голям огън и им казал:
— Ще взема тогова за мой помощник, който играе и издържи в огън! От всички само един момък се решил и той се казвал Костадин. Като видял Господ, че на този момък, негов помощник, трябва жена, равна нему, събрал най-хубавите, най-здравите момичета и ги накарал да играят и те в огъня.От момичетата се решило само едно, което се казвало Елена. То станало жена на Костадин.Тогава Господ им поверил да бъдат негови помощници, като им поръчал да карат ония, които имат грехове, да играят в огъня. И ги нарекъл светии.  И до днес останал обичай да се играе в огъня и да се празнува празника на Константин и Елена, който се отбелязва на 3 юни (21 май) всяка година.