Tайните на нестинарите

В деня на празника жителите на селото начело с нестинарите и иконите правят обредно шествие. То обхожда нестинарския извор, свещени вековни дървета край селото и непременно църквата. През това време в центъра на селото гори огромна клада. Привечер, след залез слънце горящите дървета са се превърнали вече в искряща жар. Въглените се разстилат в кръг – отново препратка към слънчевия диск. И музикантите, застанали край пламтящия кръг, засвирват специалната нестинарска музика. Тогава и самите нестинари, облечени в дълги платнени ризи, с вдигната над главата икона на Св.Св. Константин и Елена навлизат в своето огнено хорище. Под стъпките им въглените припламват. Някога в кулминацията на своята игра нестинарите изричали предсказания за съдбата на селото и за предстоящата реколта. Така че нестинарите са били истински жреци и прорицатели. В някои селища обичаят продължава два дена, като на втория ден отново се изпълнява ритуален обход. Юношите и иконата влизат във всеки дом, а на площада на селото се играе хоро. Нестинарите отново изпълняват своя танц на фона на обредна музика. На края на танца всеки от тях се прекръства три пъти, целува иконата и отива в параклиса.Нестинарство се е практикувало само от „нестинарски“ фамилии, но имало случаи, когато в транс изпадали и някои от присъстващите на обреда.